Помощи за хората с увреждания
НА КАКВИ ПОМОЩИ ИМАТ ПРАВО ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ?
Право на тях имат болните със загубена работоспосoбност от 50 и повече процента
На какви помощи имат право хората с увреждания, попитахме Стефка Цанкова. Тя е юридически консултант в сферата на здравеопазването, завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски", работила е в местната, изпълнителната и законодателната власт, включително като главен секретар на Министерство на здравеопазването.
Нормативният регламент за правата на хората с увреждания в България е изключително широк и обхваща всички области на живота: образование и професионална подготовка, трудова заетост, създаване на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда, създаване на условия за достъп до транспортни услуги, социално-икономическа защита. Основният нормативен акт е Закон за интеграцията на хората с увреждания (ЗИХУ), влязъл в сила от 01.01.2005 г. Подробни разпоредби, предназначени за интеграцията на хората с увреждания, се съдържат и в редица други закони: Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда, Закона за защита от дискриминация, Закона за насърчаване на заетостта. Относими разпоредби, касаещи хората с увреждания, се съдържат и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местни данъци и такси, Закона за пътищата, Закона за висшето образование, Закона за здравното осигуряване и Закона за устройство на територията.
Съгласно дефиницията, дадена в допълнителните разпоредби на ЗИХУ, под "увреждане" следва да се разбира всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Съществена е и дефиницията, дадена в този закон за "човек с трайно увреждане". За такъв се приема лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 % и над 50 %. Установяването на вида и степента на увреждане на лицата се извършва чрез медицинска експертиза. Тя е детайлно регламентирана в Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза, с която се определят нейните принципи и критерии, ред за установяване на вида и степента на увреждане, както и условията и реда за нейното извършване. През 2016 г. няма промени в правния режим или в начина на функциониране на ТЕЛК и НЕЛК, които, видно от нормативната уредба към този момент, и през 2017 г. ще продължат да са идентични.
Финансови и социални помощи
В ЗИХУ е регламентирано правото на хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности и съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на тяхното увреждането. Възможните видове добавки са изчерпателно посочени в чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ. Размерът на месечната добавка се определя на основание разпоредбите на ППЗИХУ и има за база гарантирания минимален доход, който се определя от Министерския съвет. За 2017 г. той не е променен и остава в размер на 65 лева, както е определен с ПМС № 6/2009 г. за нов месечен размер на гарантирания минимален доход. Месечните добавки представляват парични средства, които да допълват собствените доходи на хората с увреждания, и техният размер е както следва:
- за транспортни услуги - в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход;
- за информационни и телекомуникационни услуги - в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход;
- за обучение - в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход;
- за балнеолечение и рехабилитационни услуги – до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи;
- за достъпна информация - в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход;
- за наем на общинско жилище - в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост;
- за диетично хранене и лекарствени продукти - в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход.
Хората с увреждания могат да получават ежемесечно повече от една добавка. Индивидуалните потребности за определяне на вида на месечната добавка се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Месечната добавка за социална интеграция се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено от правоимащото лице по ЗИХУ, до дирекция "Социално подпомагане" по неговия постоянен адрес. След преценка на всички обстоятелства, отразени в социална оценка, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането ѝ. Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-дневен срок от издаването ѝ, като отказът за отпускане на месечна добавка за социална интеграция задължително се мотивира. Заповедта може да се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2017 година се въвеждат съществени промени, касаещи финансовото подпомагане на хората с увреждания, в частност на децата с увреждания. До 01.01.2017 г. правото на месечна добавка е съобразно вида на увреждането и степента на намалената работоспособност, но без оглед на възрастта на лицето с увреждане. Считано от 01.01.2017 г. в сила влизат изменения и допълнения на текстове в Закона за хората с уврежданията, направени чрез приемане на текстове в ПЗР в ЗДБРБ за 2017 година, и правото на месечна добавка за социална интеграция се диференцира и според възрастта на лицето: за деца с физически увреждания и за лица над 18 годишна възраст. В правният режим, касаещ видовете добавки за лицата с увреждания над 18 годишна възраст, няма промени и те остават както е било до този момент, а именно:
1. право на месечна добавка съобразно вида на увреждането имат лицата:
1.1. със затруднения в придвижването, с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто – за информационни и телекомуникационни услуги;
1.2. с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена работоспособност 71 и над 71 на сто – за достъпна информация;
2. право на месечна добавка съобразно степента на намалена работоспособност имат лицата с трайни увреждания:
2.1. с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност – за обучение;
2.2. със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност – за транспортни услуги;
2.3. с над 90 на сто намалена работоспособност, с определена чужда помощ – за информационни и телекомуникационни услуги;
3. лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност и военноинвалидите имат право на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. Лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на тази добавка - за покриване на разходите за един придружител;
4. лицата с трайни увреждания с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност имат право на месечна добавка за наем на общинско жилище, ако са самотни и договорът за наем е сключен с тях;
5 лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност имат право на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
Хората с трайни увреждания имат право и на целеви помощи за:
- покупка и/или приспособяване на лично моторно превозно средство - в размер на 1200 лв. (ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от трикратния размер на гарантирания минимален доход);
- на финансови облекчения, по ред, определен от Министерски съвет, при внос на лично моторно превозно средство;
- за преустройство на жилище – ако са с над 90 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и децата с определени вид и степен на увреждане, които се придвижват с инвалидна количка - еднократна целева помощ в размер до 600 лв. (ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от двукратния размер на гарантирания минимален доход);
- придружители - за лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването, лица с интелектуални затруднения и лица с психически разстройства;
- интерпретатори-придружители - на лица със слепо-глухота и преводачи на лица с увреден слух.
Важно е да се знае, че месечните добавки и помощите по чл. 42 и чл. 44 от ЗИХУ са освободени от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки. Правото на месечни добавки и помощи е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Лицата, недобросъвестно получили месечни добавки и помощи, се лишават от тези добавки и помощи за срок една година.
Медицинска интеграция и рехабилитация
Съгласно ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на медицинска интеграция и на социална рехабилитация.
Медицинската интеграция включва: поддържаща медикаментозна терапия, физикална терапия, говорна и зрителна терапия, кинезитерапия, ерготерапия, психотерапия, трудово лечение, назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и на медицински изделия.
Съгласно дефиницията, дадена в ЗИХУ, „социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Хората с увреждания имат право на целева помощ за социална интеграция чрез покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. Същите следва да са посочени в списъците на помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и на медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания, които министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на здравеопазването, ежегодно утвърждава. Съгласно дефиницията, дадена в допълнителните разпоредби на ЗИХУ, "помощни средства, приспособления и съоръжения" са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган, с цел увеличаване възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания. В Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) са посочени медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ. Министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите и министъра на икономиката, определя и актуализира със заповед пределни размери (лимити) на помощите за изработване, покупка или ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения.
Медицинските изделия за хората с увреждания се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса съвместно утвърждават координационен механизъм за взаимодействие при осъществяване на дейностите, свързани с целевите помощи.
Оригинала на публикацията може да намерите на следния линк: