Моите права
През 2006 година ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания. Конвенцията е ратифицирана от Европейския парламент в края на 2012 година, а България е страна по нея от 26 януари 2012 г. Но за какво всъщност “говори” Конвенцията? Кои са най-важните моменти от нея?
На първо място трябва да се отбележи мисията на Конвенцията, която е преди всичко да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждане и да подпомага за зачитането на човешкото им достойнство.
** Хора с увреждания са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която, при взаимодействие с различни пречки, би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите. **
Освен това Конвенцията цели една промяна в нагласите и подходите спрямо лицата с увреждания. Те не се разглеждат като “обект” на благотворителност, лечение и социална закрила, а като субекти с права, които са способни за предявяване на тези права и вземане на решения за живота си, въз основа на своето свободно и осъзнато съгласие, както и да бъдат активни членове на обществото. Конвенцията дава всеобщо признание на достойнството на хората с увреждания.
Трудностите на хората с увреждания всъщност са резултат от взаимодействието между едно затворено общество и отделните индивиди. Лице, което използва инвалидна количка, среща пречки при намирането на работа поради това, че градската среда не е достатъчно достъпна за него. По същия начин може да се разгледа и случаят, когато даден човек не успява да изпълнява ежедневните си задачи, защото страда от остро късогледство, а не носи очила.
Конвенцията е оформена на базата на основните принципи и съответно кореспондиращите им права и задължения.
Основен принцип тук е пълноценното и ефективно участие и включване в обществото на хората с увреждания. Същевременно осигуряването на това включване е и сред най-важните задължения за държавите, страни по Конвенцията. Те са длъжни да предприемат всички законодателни, административни и други мерки, за да стане възможно прилагането на гарантираните права от Конвенцията (като например участие в политическия и културния живот, почивка, спорт и други);
Друг фундаментален принцип в сферата на човешките права, действащ с пълна сила и тук, е забраната за дискриминация (пряка и непряка). За осъществяването на този принцип на практика важни са разумните улеснения, направени в полза на лицата с увреждания. Разумни улеснения са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, необременяващи излишно или непропорционално околните, когато такива са необходими за всеки конкретен случай, за да се осигури на даден индивид с увреждания пълноценно и равнопоставено с околните възползване от и упражняване на всички негови човешки права и основни свободи;
Не бива да се пропуска и принципът на достъпност. Той е средство за прилагане на всички останали принципи, залегнати в Конвенцията. На хората с увреждания трябва да бъде предоставен равен достъп до правосъдие, образование, здравеопазване, рехабилитация, самостоятелен живот и включване в общността, свобода на и изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация, работа и заетост, подходящ жизнен стандарт и социална закрила, участие в политическия и обществен живот, участие в културния живот, спорт, почивка и свободно време.
Всички тези принципи, права и задължения действат наред с останалите установени човешки права и основни свободи, залегнати във редица международни споразумения и национални законодателства.
В документа по долу сме се опитали да представим Българското законодателство касаещо правата на хората с увреждане